Книжно Ревю/ "Шепотът на черепа", Джонатан Страуд

Здравейте, книжни човечета!

Как сте, как прекарвате карантината? Споделете ми какво четете! :)

Днес ще разгледаме "Шепотът на черепа" от Джонатан Страуд, която е втора книга от поредицата " Локуд и Сие"!

Ревю на " Крещящото стълбище" (първата книга от поредицата) можете да намерите тук!

Въпреки че ревюто е на втората книга от поредицата, тук няма да видите спойлери за първата, така че ако не сте започнали поредицата, не се притеснявайте да прочетете ревюто.

За България книгата се издава от Артлайн Студиос на цена от 17,00 лв.

Това е корицата, която отново е дело на Георги Мерамджиев, и отново е много по-добра от оригиналната:

Ето и кориците на някои чуждестранните издания:

А това е и анотацията, която ни въвежда прекрасно в продължението на историята:

Хората, които са работили върху изданието са същите и при трите книги от поредицата, но ще ги спомена отново, защото те го заслужават:

Превод: Цветана Генчева

Редактор и коректор: Венелин Пройков

Корица: Георги Мерамджиев

Изключително много благодаря на издателството за предоставеното копие, за мен беше огромно удоволствие да прочета и втората книгата, да я снимам и да напиша ревю за нея!

Оценката, която дадох на книгата, е 4/ 5 звезди заради няколко неща:

Първо ще започна с това, че имах големи очаквания за втората книга и въпреки това някакси не ми хареса толкова колкото първата. Не знам дали не ми допадна толкова много, защото я четох доста по-дълго време или защото може би не бях в настроение за нея... Както и да е, това все пак не прави книгата по-малко интересна и определено не ме отказа от поредицата и заради това и оценката ѝ е такава.

В книгата се появява и нова героиня, Фло Кости, която ми беше изключително интересна като образ. Виждаме и развитието на някои второстепенни герои като Куил Кипс, заедно с компанията му от агенти, както и на Инспектор Барнс, за когото установих, че все пак не е толкова лош. Кипс доказа, че не е пълен гадняр, а Джордж и Локуд отново потвърдиха своята лоялност и любов към колегите си. В книгата виждаме и Черепът, който е един изключително забавен досадник, хаха, на моменти ми напомняше на Господин Благ от " Нивганощ".

Книгата ме впечатли с това, че сюжетът не се преповтори, а даже се надгради- беше по-интересен от този в предишната книга. Тук имаме мистерия, много проучвания, Джордж бива поставен на преден план и по този начин се запознаваме по-добре и с характера му. Още от анотацията се разбира за състезанието между агентите в "Локуд и Сие" и тези на Кипс, и макар то да не е чак толкова застъпено, все пак беше интересно. Случиха се доста обрати, много неща, които не очаквах, а най-приятно ми беше да си размишлявам върху случаите, да обмислям кой може да е виновен и поради какви причини се е стигнало до събитието.

Като крайно заключение мога да кажа, че "Шепотът на черепа" е едно достойно продължение на историята за "Локуд и Сие", което ни кара да се замислим отново върху нещата и да не забравяме кои сме всъщност.

Нямам търпение да прочета следващата книга от поредицата, за да разбера още за загадката около Локуд и знаете-кого от последната страница!

П.с. И в тази книга нямаше целувка, възмутена съм, хаха.

Благодаря, че прочетохте това ревю, бъдете здрави и до скоро!

-xoxo, readwithdonna

19/05/2020