Книжно Ревю / " Крещящото стълбище ", Джонатан Страуд

Здравейте, книжни човечета!

Честит Великден! Пожелавам ви много здраве, късмет и успехи! :)

Днес ще разгледаме "Крещящото стълбище" от Джонатан Страуд, която е първа книга от поредицата " Локуд и Сие"!

За България книгата се издава от Артлайн Студиос на цена от 17,00 лв.

Това е корицата, която е дело на Георги Мерамджиев, и е изключително добра, според мен е много по-красива от оригиналната:

Ето и кориците на някои чуждестранните издания:

А това е и анотацията, която ни въвежда прекрасно в историята:

‌"Когато мъртвите се завърнат, за да преследват живите, Локуд и Сие са насреща...

Повече от петдесет години страната е жертва на ужасяваща епидемия от духове. За да се справят с този феномен, се появяват множество паранормални разследващи агенции.

Талантливият млад агент Луси Карлайл пристига в Лондон, надявайки се на бележита кариера. Вместо това обаче се присъединява към най-малката и разнебитена агенция в града, управлявана от харизматичния Антони Локлуд. Когато един от случаите им завършва пагубно, Локуд и Сие имат последен шанс за изкупление. За целта трябва да прекарат една нощ в една от най-обитаваните от духове къщи в Англия и да се опитат да се измъкнат живи.

„Крещящото стълбище“ е първата книга от нова поредица, изпълнена с напрежение, хумор и ужасяващи духове. Нощите ви никога няма да са същите..."

Хората, работили върху изданието, са изключително талантливи и това си личи още на пръв поглед!

Превод: Цветана Генчева

Редактор и коректор: Венелин Пройков

Корица: Георги Мерамджиев

Изключително много благодаря на издателството за предоставеното копие, за мен беше огромно удоволствие да прочета книгата, да я снимам и да напиша ревю за нея!

Оценката, която дадох на книгата, е 4,5 / 5 звезди заради няколко причини:

Първо ще започна със структурирането на самата книга композиционно- много ми допадна това, че беше разделена на части и първата част не беше предистория, а директно те въвежда в действието. Мисля, че това е един много добър метод за привличане на вниманието, защото ако първите две части бяха разменени, началото щеше да бъде прекалено мудно и бавно и повече от половината читатели (включително и аз), щяха да захвърлят книгата да събира прах.

Втората причина беше изграждането на героите, които бяха повече от превъзходни.

Тук също се среща синдромът на прекалено младите герои (както при "Шест Врани" и "Нивганощ"), но възрастта им, макар и не точно спомената като години, е повече обоснована, защото в книгата много пъти се акцентира върху това, че те са агенция без възрастни и точно заради това много пъти биват подценявани.

Главните герои са трима- Антъни Локуд, Луси Карлайл и Джордж Къбинс. Всеки от тях е много различен от останалите, но заедно изграждат един прекрасен екип за премахване на Посетители.

Локуд е лидерът, шефът на агенцията, който е много мистериозен, потаен и често замислен, но пък ясно си личи чувството му за хумор и емоционалността, която на няколко пъти не успява да прикрие. През цялото време си го представях като едно малко сладко прилепче (ако беше животно, хаха), а иначе беше като по-малък брат на Каз Брекър ("Шест Врани"). Определено мога да кажа, че е харизматичен, упорит и твърдоглав, като лидер държи на своята дума, но пък умее да се вслушва и в останалите. Искаше ми се да разбера малко повече от историята му, какво се е случило със семейството му и прочее, но предполагам ще разберем повече в следващите книги. За разлика от Каз Брекър, Локуд споделяше много повече на екипа си и освен това показваше малко повече привързаност, въпреки че аз се надявах някъде в книгата да има поне една целувка... Но надеждите умират последни, така че аз ще си чакам и ще настоявам за целувки и в следващите книги!

Не знам кой е този мъж, но е много красив! Ако някой го разпознава, нека напише коментар. Издирва се, хаха!

Луси оприличивам с малка лисичка, а Джордж- с ленивец или кравичка, ахах. Луси беше много вдъхновяваща и поучителна, защото е така изградена за да докаже, че нищо не е невъзможно, особено ако си момиче. Нейната история ни научава на това, че не бива да се предаваме и трябва да слушаме интуицията си на първо място. На места предисторията ѝ ми дойде в повече, но пък тя показва през колко трудности е преминала и това, че все пак е успяла.

Джордж пък от друга страна си е типичния пасивно-агресивен тип- през цялото време си го представях по халат, с чаша чай и бисквити в ръка, обул меките си пантофки с животинки. Неговото място наистина е при документите и експериментите, защото е много спокоен, уравновесен и понякога муден. Хареса ми това, че мрази лицемерството, но пък се държи грубо с Луси, въпреки да не го мисли и да се тревожи за нея. Много ми напомни на едни познати букстаграмъри, хаха ;)

Но макар и да мисля, че мястото му е при документацията, без неговата трезва преценка и проучвания много пъти екипът щеше да се провали и без него агенцията не би била същата.

Всеки един герой е важен в историята, никой не е излишен, а именно това прави героите толкова добре изградени, подбрани и свързани.

(тук са го нарисували много привлекателно, признавам)

Ще ме разберете какво имам в предвид с последната картинка ако прочетете книгата, ахаха.

И последната причина, заради която харесах толкова много книгата, беше оригиналната идея, хуморът и напрежението, което не те пуска от началото до края. Не бях чела нещо подобно, не и толкова добре написано, а хуморът беше като глътка свеж въздух измежду изключително добре описаните зловещи сцени.

Като заключение само мога да ви препоръчам книгата, защото е много добре написана, с достатъчно, но не прекалено много описания, с точното количество диалози, предистории и прочее. Беше много интересно да се потопиш в света на "Локуд и Сие", да преследваш Посетители, да разплиташ мистерии и да се смееш на воля с прекрасните герои. Нямам търпение да продължа с поредицата, защото чух, че нататък става още по-прекрасна!

Благодаря, че прочетохте това дълго ревю, бъдете здрави и до скоро!

-xoxo, readwithdonna

20/04/2020