Книжно ревю/ " Имението на бунището“ , Едуард Кери

Здравейте, книжни човечета!

Днес ще разгледаме "Имението на Бунището" (Айърмонгър: Книга 1) от Едуард Кери!

За България книгата се издава от Артлайн Студиос на цената от 18,00 лв.

Това е и корицата, която всъщност е оригиналната и е адаптирана на български (една от най-добрите корици според мен):

А това е задната корица, заедно с кратката анотация, която подготвя читателя перфектно за сюжета:

Не мога да не спомена и прекрасния екип от хора, разработили изданието:

Превод : Ивелина Минчева- Бобадова

Редактор: Венелин Пройков

Коректор: Йоана Иванова

Изключително радостна бях по време на четенето за картите на горните и долните етажи от вътрешните страни на двете корици, които са прекрасно направени!

И така, преди да започнем със самото ревю, искам искрено да благодаря на издателство Артлайн Студиос за предоставената възможност да прочета книгата и да ѝ направя ревю! За мен беше удоволствие!

Оценката, която дадох на книгата, е 4/5 звезди, и нека ви кажа защо:

Историята се разказва относно имението на бунището, домът на огромния род Айърмонгър, в който Луси насилствено попада, за да бъде слугиня от долните етажи.

С напредването на времето Луси разбира, че в този дом всеки един е Айърмонгър, притежава свой собствен родилен предмет, който е изключително важен, и всеки се подчинява на правилата безусловно. На новодошлата се поставя задачата да чисти скарите и камините на горните етажи, което е истинска привилегия, но точно там тя се забърква в големи неприятности.

Клод Айърмонгър е дете, което е избягвано от всички братовчеди, лели, чичовци, баби и дядовци, защото още от малък чува гласове, което попринцип не е нормално. Майка му умира по време на раждането му и това му гарантира омразата на баба му към него, а баща му също го напуска малко след това от сърдечна недостатъчност.

Единствените приятели на Клод са родилният му предмет тапа за вана, който не спира да повтаря Джеймс Хенри Хейуърд, и братовчедът Тъмъс, който често бива тормозен от Муркъс, друг братовчед. ( Нали ви казах, в тази къща всички са братовчеди... Доста е сложно в началото докато разбереш за кого точно се говори, хаха.)

Първата книга от поредицата проследява част от приключенията на Луси и Клод в имението, а и извън него.

Забележителното в книгата не е дотолкова сюжетът (макар и той да е много добре измислен), а по-скоро скритите послания и идеи, които авторът умело включва.

Тук виждаме изграждането на нова представа за Дикенсовия Лондон, много по-мизерен, коварен и безпощаден град, различната стереотипизация и проблема за това как различните биват отхвърлени от общността.

Откриваме и целта на висшите Айърмонгъри да манипулират прислугата, за да създават хора, които са готови на всичко за бунището.

Чрез стритата мръсотия на прах всяка вечер те изтриват спомените на хората и превръщат всеки един в Айърмонгър, защото е много по-лесно да се управлява неук, необразован и без въображение народ, отколкото куп различни хора, с различни интереси, знания и цели.

Именно заради това Луси Пенънт се оказва проблем, защото отказва да се превърне в поредната безлична Айърмонгър, особено след като нейната най-близка приятелка в имението просто изчезва.

Луси е изградена от недостатъците на всички жени (рижава коса, лунички и тн), но въпреки това тя единствена не загубва себе си по пътя. Това е урок, който ни учи, че не бива да изневеряваме на себе си, не бива да се променяме, независимо от средата, обкръжението и втълпяването на чужди мисли в главите ни.

В книгата се открива идеята за уредения брак, за вътрешната красота и за това колко изгнила може да бъде същността на нещо, така прекрасно отвън.

Без да ви разкривам сюжета, бих искала да ви кажа, че книгата е наистина интересна. Вярно, първите няколко страници са изключително странни, трудни за схващане, но от там нататък книгата е много динамична и смислена. По развитие на събитията и идея ми прилича на " Град на име съвършенство", но в " Имението на бунището" видях много повече мисъл и послание, макар и да е детска книга.

Ако обичате загадки, мистерия, зловещи и странни неща ,добре изградени герои и по-детски книги, определено ви препоръчвам да прочетете "Имението на бунището"! Мисля, че няма да съжалите нито за момент, точно като мен, въпреки ниските ми очаквания и скептицизма в началото!

Пожелавам ви лек ден, бъдете здрави, пазете се и четете, защото ако не сега, то кога иначе? До скоро!

-xoxo, DonnaYves

15/04/2020

(тока спря два пъти докато писах това ревю...)